Ще се изненадате: Ето защо времето лети по-бързо за нас всяка година
Снапредване на възрастта все по-често си мислим: „ Тъкмо беше лято - а в този момент е зима. “ Тези чувства са познати на всеки възрастен, само че дълго време науката не можеше да изясни за какво усещането за време се трансформира. Най-накрая учените са намерили пояснение: повода не е в календара, а в работата на мозъка и събитията, които ни се случват.
Животът време, изпълнено със смисъл ли е?
Изследователи от Университета на Канзас се заинтересували от въпроса за какво животът като че ли се форсира с възрастта. И се оказа, че това не се дължи на еднообразност или рутина, а на надълбоко личностно развиване и благосъстоянието на живота.
По време на изследването учените провели четири опита и набрали над 2500 доброволци. Експериментите демонстрират, че точно интервалите от живота, изпълнени със смисъл, напредък и достижения, се възприемат от човек като такива, които са минали за момент. Въпреки това, даже по-монотонните интервали от живота може да не наподобяват безусловно по-кратки.
„ Парадоксално, когато сме най-ангажирани със смислени действия, времето като че ли се форсира за нас “ , споделят създателите на проучването.
Защо времето стартира да лети по-бързо?
Учените са предложили две хипотези за какво това се случва:
Теория на растежа и потапянето . Когато се развиваме интензивно, обръщаме по-малко внимание на течението на времето - и просто се разтваряме в събитията, които ни се случват. Хипотезата за носталгията по растежа . В ретроспекция значими интервали провокират носталгия в нас и заради това ни се коства, че са отминали доста бързо.
Но също по този начин и един доста забавен миг - статистическият разбор демонстрира, че най-голямото чувство за флуидността на живота идва от нас не от броя на събитията в живота, а от интервалите, когато сме удовлетворени от протичащото се в него.
Не бъди печален, в случай че животът ти е бърз.
Всъщност, мимолетността на времето не е знак за празнина или за прахосан интервал от живота, а по-скоро за дълбочината на моментите, които сме претърпели блестящо. И в случай че понякога ви се коства, че годините летят, не се разстройвайте, тъй като това е явен знак, че животът ви върви добре.
„ Усещането, че времето лети, не е проблем, а знак, че животът ви е пълностоен и се развива “ , споделят откривателите.
И за всичко е отговорен мозъкът
Но учени от университета Дюк, изучавайки същия въпрос, стигнали до заключението, че човешкият мозък стартира да работи по-бавно с годините, заради което чувството за време стартира да се трансформира.
Например, в детството денят е цялостен с нови прекарвания, елементи и тласъци - по тази причина наподобява по-дълъг. В юношеска възраст мозъкът обработва доста повече образни и сензорни сигнали за единица време.
А в зрелост има доста по-малко новости, информацията се обработва по-бавно и „ времето е компресирано “.
Една година на 10 години е 10% от живота, а на 40 години е единствено 2,5%. Мозъкът подсъзнателно съпоставя новите прекарвания с предходната канара и всяка година стартира да му се коства по-кратка.
„ Възприемането на времето не е просто логика на психиката, то е биология. Когато мозъкът ни се забави, обработката на опита се забавя. За да усетите, че животът е пълностоен, би трябвало непрекъснато да се предизвиквате “ , споделя невропсихологът Кристофър Буер.
Животът време, изпълнено със смисъл ли е?
Изследователи от Университета на Канзас се заинтересували от въпроса за какво животът като че ли се форсира с възрастта. И се оказа, че това не се дължи на еднообразност или рутина, а на надълбоко личностно развиване и благосъстоянието на живота.
По време на изследването учените провели четири опита и набрали над 2500 доброволци. Експериментите демонстрират, че точно интервалите от живота, изпълнени със смисъл, напредък и достижения, се възприемат от човек като такива, които са минали за момент. Въпреки това, даже по-монотонните интервали от живота може да не наподобяват безусловно по-кратки.
„ Парадоксално, когато сме най-ангажирани със смислени действия, времето като че ли се форсира за нас “ , споделят създателите на проучването.
Защо времето стартира да лети по-бързо?
Учените са предложили две хипотези за какво това се случва:
Теория на растежа и потапянето . Когато се развиваме интензивно, обръщаме по-малко внимание на течението на времето - и просто се разтваряме в събитията, които ни се случват. Хипотезата за носталгията по растежа . В ретроспекция значими интервали провокират носталгия в нас и заради това ни се коства, че са отминали доста бързо.
Но също по този начин и един доста забавен миг - статистическият разбор демонстрира, че най-голямото чувство за флуидността на живота идва от нас не от броя на събитията в живота, а от интервалите, когато сме удовлетворени от протичащото се в него.
Не бъди печален, в случай че животът ти е бърз.
Всъщност, мимолетността на времето не е знак за празнина или за прахосан интервал от живота, а по-скоро за дълбочината на моментите, които сме претърпели блестящо. И в случай че понякога ви се коства, че годините летят, не се разстройвайте, тъй като това е явен знак, че животът ви върви добре.
„ Усещането, че времето лети, не е проблем, а знак, че животът ви е пълностоен и се развива “ , споделят откривателите.
И за всичко е отговорен мозъкът
Но учени от университета Дюк, изучавайки същия въпрос, стигнали до заключението, че човешкият мозък стартира да работи по-бавно с годините, заради което чувството за време стартира да се трансформира.
Например, в детството денят е цялостен с нови прекарвания, елементи и тласъци - по тази причина наподобява по-дълъг. В юношеска възраст мозъкът обработва доста повече образни и сензорни сигнали за единица време.
А в зрелост има доста по-малко новости, информацията се обработва по-бавно и „ времето е компресирано “.
Една година на 10 години е 10% от живота, а на 40 години е единствено 2,5%. Мозъкът подсъзнателно съпоставя новите прекарвания с предходната канара и всяка година стартира да му се коства по-кратка.
„ Възприемането на времето не е просто логика на психиката, то е биология. Когато мозъкът ни се забави, обработката на опита се забавя. За да усетите, че животът е пълностоен, би трябвало непрекъснато да се предизвиквате “ , споделя невропсихологът Кристофър Буер.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ